Тяхната цел била да обезоръжат и пропъдят руските роти в с. Павелско  и с. Оряхово и да установят една здрава деморкационна линия – Тъмраш – Бяла черква – Юговски ханчета – Каракулас, т.е земите на юг от тая линия да останат в Турция.Някалко руски отряда навлезли в Родопите и на 19 и 20 1878 г. разпръснали и прогонили башибозуците.По това време родопчани познавали и подвизите на Петко Войвода (Киряков) защитник на българите по това време от сенклеристите и османците.Карлукавци имали връзка в него още от първите му години на хаудутство.Петко имал верни ятаци : Кеханте Радич Витанов, братя Тодор и Дичо Ил. Узунски, овчарите Илия Чернев, Христо Витанов, Илия Пелтеков, Величко Стамов и др.С писмо от 15 август 1878 г. Родопчани молели Петко Киряков до дойде и до спаси селата им от нападение, палеж и мъчения.Писмото е подписано от старенте и носи печатите на осем села – Устово, Райково, Карлуково, Чокманово, Аламидере, и др. От Карлуково са се подписали Георги Журналов, Витан кехая, Тодор Прахов, Колко Шопов, Ставри Петков, Иван Георгиев, Димитър Насов, Коста Димитров.
Петко войвода откликнал на тая покана.
Той образувал чета в Родопите.В нея участвували Коста Георгиев Гъорковски – Жуброто, от Карлуково, и С. Сираков от Кутела.Четата му водила сражение със сенклеристите на 18 август при Ешекулак, на 30 август при Момина вода близо до Имарет дере и на 8 септември при Караманджа, където 200-300 Петкови четници победили 4000 башибозуци.Петковата ` боса команда ` бранила селата в Рупчовско и Широколъшко, Чепеларе, Стойките, Широкалъка, Върбово, Солища, Гела, Стикъл и др.След извесно прекъсване ( войводата бил арестуван по политически причини, но после освободен) отрядът бил възобновен и под водителството на легендарния, неустрашим Петко Киряков позел от башибозуците Ахъчелебийско, Шилособъшко, Рупчовско до началото на март 1879г. когато се прехвърлили в Хасковско.Петко е имал близки връзки и с карлуковските възрожденци и водители на църковната и политическата борба учителя Георги Ст. Журнала и братята абаджии Колъо и Костадинко Шопови.
Берлинският договор разделил Санстефанска България на автономно Княжество, подвластна на султана  на Източна Румелия и поробена Тракия, Македония и по-голямата част от Родопите. Ахъчелебийско останало в турски предели.Отчаянието на Карлуковци било голямо когато разбрали че те остават във владение на поробителите.Тежка мъка се загнездила в душите на всички.Загубили отново това, за което били мечтали през целияси живот – свободата.С продължение на времито след Руско- Турската война свободолюбивият дух на населението още повече се засилил.По почин на кърлуковчанина Радю Карапетков през 1897г. В Гюмюрджина се сформирала малочислена чета, която си поставила за цел да пази българското население от управниците, агите и техните верни служители.В четата се включили Таню Т.Шишманов и Михаил Д Биков.Но поради липса на оръжие четниците не се проявили особено.Пийналият абаджия Радю Тодоров Карапетков сред гъмжило от турци свирил пред общинското управление в Гюмюрджина с булгарията си и на чисто родопско наречие вдъхновено пеел;